Именник на българските владетели

Именникът на Българските владетели е кратък откъс описваш имената и годините на царуване на Български владетели. Вмъкнат е в книгата «Елински и римски летописец» между първа и трета част без да е отделен от тях. Известни са три преписа които съдържат именника - Уваров, Погодинов и Московски, между които има известна разлика в транскрипцията на имената.

Тъй като съдържа годините ( и месеците) на възкачване на владетелите изразени с древните им български имена, именникът е станал основа за множество изследвания върху календара на древните българи.

Уваров препис от 15-ти век
Авитохолъ житъ лѣт. ҃т. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилѡмъ твирем.
Ирникъ. житъ лѣт. ҃ри. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилом твиремь.
Гостунъ наместникъ сьї два лѣта. рѡд ему. Ерми. а лѣт рму дохсъ. втиремь.
Курт: ҃ѯ лѣт дръжа. рѡд ему Дуло. а лѣт ему шегоръ вечемь.
Безмеръ ҃г лѣт. а рѡд сему Дуло. а лѣт ему шегоръ вемь.

cіі ҃е кнѧз. дръжаше кнѧженїе обонъ страну Дунаѧ. лѣт ҃ф ҃еі
остриженами главами.
И потѡм пріиде на страну Дунаѧ. Исперих кнѧз тожде и дoселѣ.

Есперих кнѧз. ѯ҃а лѣт рѡд Дуло. а лѣт ему верени алем.
Тервен. к҃а. лѣто. рѡд ему Дуло. а лѣт ему текучитем.
твирем. к҃и. лѣт. рѡд ему дваншехтем.
Севаръ. е҃і. лѣт. рѡд ему Дуло. а лѣт ему тохалтом.
Кормисошь. з҃і. лѣт. рѡд ему Вокиль. а лѣт ему шегоръ твиремь.

Сїи же княз измѣни рѡд Дулов. рекше Вихтунь.

Винех. ҃з. лѣт. а рѡд ему Оуколь. а лѣт ему имашегоралемь.
Телець. ҃г. лѣта. рѡд Оугаинь. а лѣт ему соморъ. алтемь.
И сїи иного рад.
Оуморъ. ҃м. днїи. рѡд ему Оукиль а ему дилѡм тоутѡм.

Оригинал
Уваровского собрания № 10, лист 69, оборот 70.


Погодинов препис от 16-ти век
Авитохолъ житъ лѣт ҃т. родъ рму дуло. а лѣт ему. диломтвиремъ.
́Ирникъ. житъ лѣт ҃р и́ ҃и лѣт. род ему дуло а лѣт ему диломътвиремъ.
Гостунь намѣстникъ сьї. ҃в. лѣта. род ёму е́рми. а лѣт ему дохсъ втиремъ.
Куртъ ҃ѯ лѣт дръжа. род ему дуло. а лѣт ёму. шегоръвечем
Безмѣръ. ҃г. лѣта. а род семоу дуло. а лѣт е́му шегоръвѣчемъ.

сї́и ҃є. кн҃зь дръжаше кнѧженїе́ ѡб ону страну дунаѧ. лѣт ҃ф и́ є̃і.
ѡстриженами главами.
и потом прїи́де на страну дунаѧ И́сперих кн҃зь тожде и́ до селѣ

Ёсперерих кн҃зь. ҃ѯ и ѡдино лѣто. род дуло. а лѣт ёму верениа́лемъ.
Тервель. ҃к и́ ҃а лѣтто род е́му дуло. а лѣт е́му текучитемъ
Твиремъ. ҃к. и́ ҃и. лѣт. род е́му дуло. а лѣт е́му дв̏аншехтемъ
Севаръ є̃і лѣт род е́му дуло. а лѣт е́му. тохалтомъ
Кормисошь. з̃і. лѣт род е́му вокилъ. а лѣт ёму. шегорътвиримъ.

Сїи́же кн҃зь измѣни род дуловъ рекше вихтунь

Винех. ҃з лѣт а род е́му оукиль а лѣт ёму имѧшегоралемъ.
Телецъ ҃г лѣт. род ёму оугаи́нъ a лѣт ему соморъалтемъ. И сїи́ и́ного рад
Oуморъ ҃м дн҃їи́ род е́му оу́киль. л́ е́му диломтоутомъ.

Оригинал
Съхранява се в Петроградската обществена библиотека под № 1437, лист 72а-73.


Московски препис от 16-ти век

Оригинал
Съхранява се в Московската синодална библиотека под № 280, лист 68а-69.



Таблица за преобразуване на числови стойности изразени с кирилски букви към съвременен запис на числата с арабски цифри.
единици   десетици   стотици   други
стойност Буква Наименование стойност Буква Наименование стойност Буква Наименование стойност Буква Наименование
1 а азъ az 10 ї їжеи zhei 100 р рьци rtsi
2 в вѣдѣ vedi 20 к како kako 200 с слово slovo
3 г глаголи glagoli 30 л людиѥ ljudi 300 т тврьдо tverdo
4 д добро dobro 40 м мыслитє mislete 400 ѹ ѹкъ uk 400 ѵ ѵжица izhitsa
5 є єсть jest 50 н нашь nash 500 ф фрьтъ fert 400 ѷ ѷжица vzhitsa
6 ѕ ѕѣлѡ dzelo 60 ѯ ѯи, кси ksi 600 х хѣръ kher
7 з землѣ zemlja 70 о онъ on 700 ѱ ѱи, пси psi
8 и иже izhe 80 п покои pokoj 800 ѡ ѡтъ oht 800 ѿ ѿтъ, отъ wht
9 ѳ ѳита, тита thita 90 ҁ ҁопа, копа kopa 900 ц ци tsi 900 ѧ ѧсъ (малка носовка) ya, small yus


хиляди     Десетки хиляди са се изразявали като се загради съответната буква за единици с кръгче. Например а заградено в кръгче е 10 000.
Стотици хиляди - заградено с пунктирно кръгче.
Милиони - заграждане в кръгче от вълнички.
Стотици милиони - заграждане в кръгче от кръстчета.
стойност Буква Наименование
1 000 ҂а
2 000 ҂в
3 000 ҂г
4 000 ҂д
5 000 ҂є
6 000 ҂ѕ
7 000 ҂з
8 000 ҂и
9 000 ҂ѳ




Чаталарски надпис

Чаталарският надпис е издълбан върху каменна колона надпис направен по поръка на българския владетел Омуртаг. Намерен е през 1905 година близо до село Чаталар (днешното село Хан Крум, близо до град Шумен) от археолога Рафаил Попов по време на археологически разкопки.
Колоната и надписът върху нея са интересни от гледна точка на Древния Български Календар с това, че съдържат двойно датиране на събитие по Древния Български Календар (СИГОР ЕЛЕМ или ШИГОР ЕЛЕМ) и по летоброенето на Източната Римска Империя (15-ти Индикт).
Оригиналното изписване е с така наречените "гръцки букви": CΙΓΟΡ ΕΛΕΜ (СИГОР ЕЛЕМ; СИГОР ЕЛЕМ), като поради липса на буква за звука "Ш", се предполага, че оригиналното звучене е било ШИГОР или дори ШЕГОР при евентуално потъмняване на първата неударена сричка. Това вече кореспондира с предполагаемото име на година шегор от Именника на българските владетели. Думата ΕΛΕΜ (ЕЛЕМ) има пълно припокриване с предполагаемото име на месец елем от Именника на българските владетели.

Петнайсти индикт по летоброенето на Източната Римска Империя се припокрива с края на 821-ва и началото на 822-ра година по Грегорианския календар. Това ни позволява доста точно да датираме древнобългарската година на бика/вола (шегор). Според Александра Делова (виж секция Връзка с други календарни системи), тя съответства на 821-ва горина от Грегорианския календар.


Летоброене по:  
 
чаталарски
надпис
 
Източна Римска Империя:   14-ти Индикт 15-ти Индикт 1-ви Индикт  
Грегориански Календар:   820-та година 821-ва година 822-ра година  
Древният Български Календар:       ШЕГОР    
Китайският Календар:   ПЛЪХ ВОЛ ТИГЪР  










Това е отразено и в нашия модел на календара. Вижте как е изглеждал Древния Български Календар за 821-ва година по Грегорианския Календар.

Днес колоната се съхранява в Националния Археологически Музей в София, а нейно копие можете да откриете също и в археологическия музей на град Плиска

Оригинален текст Превод
ΚΑΝΑCYΒΙΓΙ ΩΜΟΥΡΤΑΓ ΙC ΤΙΝ ΓΙΝ ΟΠΟΥ ΕΓΕΝΙΘΙΝ
ΕΚ ΘΕΟΥ ΑΡΧΟΝ ΕCΤΙ ΙC ΤΙC ΠΛCΚΣΑC ΤΟΝ ΚΑΝΠΟΝ
ΜΕΝΟΝΤΑ ΕΠΥΗCΕ ΑΥΛΙΝ ΙC ΤΙΝ ΤΟΥΝΤΖΑΝ ΚΕ
ΜΕΤΙΓΑΓΕΝ ΤΙΝ ΔΥΝΑΜΙΝ ΤΟΥ ΙC ΤΟΥΣ ΓΡΙΚΟΥC
ΚΕ CΚΛΑΒΟΥC ΚΕ ΤΕΧΝΕΟC ΕΠΥΗΣΕ ΓΕΦΥΡΑΝ ΙΣ ΤΙΝ ΤΟΥΝΤΖΑΝ
ΜΕ ΤΟ ΑΥΛΙΝ ΣΤΥΛΟΥΣ ΤΕΣΣΑΡΙC ΚΕ ΕΠΑΝΟ ΤΟΝ CΤΥΛΟΝ
ΕCΤΙCΕ ΛΕΟΝΤΑC ΔΥΟ Ο θΕΟC ΑΞΙΟCΙ ΤΟΝ ΕΚ ΘΕΟΥ ΑΡΧΟΝΤΑ
ΜΕ ΤΟΝ ΠΟΔΑ ΑΟΥΤΟΥ ΤΟΝ ΒΑΣΙΛΕΑ ΚΑΛΟΠΑΤΟΥΝΤΑ
ΕΟC ΤΡΕΧΙ Η ΤΟΥΝΤΖΑ [---- ΚΕ ΕΟΣ ΤΟΥC ΠΟΛΛΟΥC ΒΟΥΛΓΑΡΙC
ΕΠΕΧΟΥΝΤΑ ΤΟΥC ΕΧΘΡΟΥC ΑΥΤΟΥ ΥΠΟΤΑCΟΝΤΑ
ΧΕΡΟΝΤΑ ΚΑΙ ΑΓΑΛΙΟΜΕΝΟC ΖΙCΙΝ ΕΤΙ ΕΚΑΤΟΝ
ΙΤΟ ΔΕ ΚΕ Ο ΚΕΡΟC ΟΤΑΝ ΕΚΤΙΣΤΑΝ
ΒΟΥΛΓΑΡΙCΤΙ CΙΓΟΡ ΕΛΕΜ ΚΕ ΓΡΙΚΙCΤΙ
ΙΝΔΙΚΤΙΟΝΟC ΙΕ
Канасювиги Омуртаг е кан от бога в земята, дето се е родил. Като остая [да пребъдва] в лагера на Плиска, той построи аул на Туча и уголеми силата си спрямо гърци и склавяни. И построи изкусно мост на Туча отзад аула [укрепление]; а в самата крепост постави четири стълба и между стълбовете два медни лъва. Нека бог удостои кана от бога да притиска с ногата си императора, докато тече Туча и докато тя задържа многото български противници, и като покорява враговете си, в радост и веселие да проживее сто години. А времето, когато той [аулът] биде построен, беше по (пра)български сигор елем, а по гръцки 15-и индиктион.
Отпечатък от оригиналния текст Колоната
Отпечатък Колоната
Копие на колоната на чаталарския надпис, поставено в археологическият музей в град Плиска.



Приписка на Тудор черноризец Доксов



Текст : Москва, ГИМ, Син. 111, XV в., л. 212б
Сїа книги бл҃гочестныѧ,
наричемыѧ Аѳанасїи. повелѣнїем кнѧза нашего болгарска. именемⸯ
Сїмеона прѣложи и(х) епископ Констонтин, вⸯ словенскъ ꙗзык,
ѿ гречьска. в лѣто ѿ начѧла мира, ѕ҃.у҃.і҃д. ин(д). і҃.
ꙋч҃нк сы Меѳодовⸯ. Архїепїскопа Моравы. напса же и(х) Тѹдѡр
черноризе(ц) Доѯовⸯ тѣмж(д)е кн҃зем повелѣлъ, на ꙋстїи Тычѧ.
в лѣ(т), ѕ҃.у҃.і҃е. идеже с҃таа златаа ц҃рквы новаа.
сътворена е(с) тѣмж(д)е кн҃змⸯ. вⸯ се ꙋбо лѣто ꙋспе раб б҃҃жїи
сего кнѧзѧ ѡ҃цъ. в блазѣ вѣрѣ живыи, в добрѣ испо
вѣданїи г҃а нашего Іѵ҃ Ха҃. великїи и ч(с)тны и бл҃говѣрны го
спо(д) нашъ кнѧз болгарскъ. именем Борисъ, христїаное же имѧ
емꙋ Михаил. мс҃ца маїа въ в҃. д҃нь, в сꙋботны вечер. сеи
же Борисъ болгары кр(с)тилъ е(с) в лѣ(т) етхь бехти. въ имѧ ѡ҃ца
и с҃на и ст҃го д҃ха. амин.

Фототипно издание на оригинала
Москва, ГИМ, Син. 111, XV в., л. 212б

Превод
Тия благочестиви книги,
наречени Атанасий, преведе по поръка на нашия български княз
Симеон на славянски език от гръцки епископ Константин,
ученик на Методий, архиепископ на Моравия, в годината от
сътворението на света 6414, индикт 10. По поръка на
същия княз ги преписа черноризец Тодор
Доксов на устието на Тича в годината 6415, индикт 14,
гдето е съградена от същия княз светата златна нова черква.
В същата година почина на 2 май в събота вечерта божият раб,
бащата на този княз, живеещ с чиста вяра и правоверното изповедание
на нашия Господ Иисус Христос. Това бе великият, честният и
благоверният наш господар български княз на име Борис, чието
християнско име бе Михаил. Този Борис покръсти българите в
годината етх бехти. В името на Отца
и Сина, и Светия Дух. Амин.

Приписката на Тудор Доксов е уникален с това, че съдържа в себе си датировка по Древния Български календар на покръстването на българите - събитие, което е датирано по други исторически източници. Според приписката, това се е случило "в годината етх бехти".


Виж още:
Чрез древния ни календар достигаме до по-точна датировка на покръстването на България кеширано
Scripta Bulgarica Приписка на Тудор черноризец Доксов
Тържество на Словото ПРИПИСКА НА ТОДОР ДОКСОВ
academia.edu Приписката на Tѫдоръчернориzeцадохасовъ въ книга Аѳанасия кеширано