|
БЪЛГАРСКИ КАЛЕНДАР
Древнобългарският календар е най-съвършенният в света. Това е признато официално от Юнеско. Последните изследвания показват, че началото на календара е през 5505 пр.Хр. С 12 годишния си цикъл календарът прилича на китайския, но е по-древен и по-скоро е негов първоизточник. По-долу е дадено обяснението на българските календарни принципи. Има разлика в наименованията според различните български историци затова са дадени преобладаващите мнения за всеки един от месеците поотделно.
|
|
българските наименования
|
год.
|
име
|
животно
|
ред
|
месец
|
начало
|
детска броянка
|
|
1
|
сомор, сурсу
|
мишка
|
1
|
алем
|
22 декември
|
ан дан тина
|
|
2
|
шегор
|
вол
|
2
|
тутом
|
22 януари
|
сарака тина
|
|
3
|
паръс
|
барс, тигър
|
3
|
вечем
|
22 февруари
|
сарака тики
|
|
4
|
дван(ш)
|
заек
|
4
|
твирем
|
22 март
|
тики
|
|
5
|
вер(ени), кала
|
дракон, змей
|
5
|
бехтем
|
22 април
|
елем (им)
|
|
6
|
дилом
|
змия
|
6
|
шехтем
|
22 май
|
белем (им)
|
|
7
|
морин, таг, алаша, имен
|
кон
|
7
|
читем
|
22 юни
|
буз
|
|
8
|
теку, савер, расате
|
овен, коч
|
8
|
ехтем
|
22 юли
|
карбуз
|
|
9
|
писин, мечин
|
маймуна
|
9
|
девем
|
22 август
|
ени
|
|
10
|
тох
|
петел
|
10
|
елем
|
22 септември
|
бени
|
|
11
|
етх, ихт
|
куче
|
11
|
енелем
|
22 октомври
|
бов
|
|
12
|
дохс
|
свиня
|
12
|
алтем
|
22 ноември
|
|
СТРУКТУРА НА ПРАБЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР
І.СТРУКТУРА НА ГОДИНАТА
|
|
Период
|
Дължина
|
Прабългарско наименование
|
Нова година
|
Най-късият ден в годината (22.12)
|
1 ден
|
Сур, Ени, Игнажден
|
1-во тримесечие
|
Месец 1
|
31
|
Алем
|
|
Месец 2
|
30
|
Тутом
|
|
Месец 3
|
30
|
Вечем
|
2-ро тримесечие
|
Месец 4
|
31
|
Твирем
|
|
Месец 5
|
30
|
Бехтем
|
|
Месец 6
|
30
|
Шехтем
|
3-то тримесечие
|
Месец 7
|
31
|
Сетем
|
|
Месец 8
|
30
|
Есем
|
|
Месец 9
|
30
|
Девем
|
4-то тримесечие
|
Месец 10
|
31
|
Елем
|
|
Месец 11
|
30
|
Елнем
|
|
Месец 12
|
30
|
Алтом
|
Нулев ден
(при високосна година)
|
Най-дългият ден в годината (22.06)
|
1 ден
|
Бехти
|
Забележки: Игнажден (Нова година) е най-късият ден в годината и се разглежда като отделен месец. Той не се брои като ден от седмицата. Следователно, годината се състои от 364+1 дни, или точно 52 седмици + 1 ден (364=52х7). Първият ден на годината (Алем 1) винаги е неделя (Неделя е първият ден от седмицата) и всяка следваща дата винаги се пада на същия ден от седмицата. Ако годината е високосна (на всеки 4 години), след края на 6-ия месец се добавя "нулев" ден (Бехти) - това е най-дългият ден на годината, 22/23-ти юни.
Високосните години в Григорианската и Прабългарската календарни системи не съвпадат, затова при преобразуването на дати дните могат да се разминават с плюс-минус един ден.
|