Свали като
SVG (Оригинал),
PNG или
PDF.
Дизайнът на календара включва кръгов календар, при който като на циферблат са нанесени 365
-те дни на годината, като от външната страна са поставени дните по месеци на Григорианския календар, а от вътрешната дните по месеците на Древния Български Календар. Така много лесно може да се види кой ден на кой съответства.
В кръгът е използван дизайн, който е подобен на митичната костенурка от изследванията на Слави Дончев
(
вж. повече информация),
като в центъра е показан магически квадрат при който сборът по редове, по колони и по диагонали винаги дава точно 15.
Нечетните числа са разположени на кръст в средата и символизират мъжкото начало - те оформят кръст по посоките на света,
а четните числа символизиращи женското начало са разположени по върховете на квадрата - по полупосокоте на света.
Около него е разположен така нареченият "лунен кръговрат" (по Слави Дончев), който е показан във варианта от
книгата на Георги Велев "Българският народен календар" (вж. също
кратка статия в Списание 8).
Около него е показан "слънчевият кръговрат" представен от 12 годишният животински цикъл. Показана е последователност при която маймуна следва овен.
При много изследвачи редът точно на тези две животни е разменен, поради което те са отбелязани с по една загатната въпросителна.
В долната част е показана таблична версия на календара за същата година, като отново имаме сравнение между Григориански (текущият съвременен календар) и Древния Български Календар.
Датата по Григорианския календар е показана в горния ред на всеки месец, а на долният е посочена датировката по Древния Български Календар.
Месеците по двата календара имат разминаване от по 10 или 11 дена и така например 1
-ви Януари съответства на 10
-ти ден от Първия месец (Месец Алем) от Древния Български Календар,
а 23
-ти Януари съответства на 9
-ти ден от Втория месец (Месец Тутом) от Древния Български Календар.
Тук месеците от Древния Български Календар са посочени и със предполагаемите им древни имена (според една от хипотезите).
Според настоящия модел година 7525 по Древния Български Календар не е високосна година и затова нямаме допълнителен ден (наричан още "Ден Бехти") след края на Шестия месец (Месец Пехтем).
Така след 30
-ти ден на Шестия месец (Месец Шехтем) започва 1
-ви ден от Седмия месец (Месец Сетем).
Новогодишният ден, който е след края на Дванадесетия месец (Месец Алтом) не се брои в рамките нито на месец, нито на седмица. С него завършва старата година и започва новата и в известен смисъл
е едновременно част и от двете години. В нашият модел, за удобство този ден е отбелязан като последен 31
-ви ден на Дванадесетия месец (Месец Алтом).
Фонът на календара е снимка на българския Балкан (Стара планина), пред който е поставена замъглена палитра от преливащи бяло-зелено-червено (българският трибагреник) цветове.
По наблюдателните може би ще забележат, че на циферблата на кръговата версия липсва 22
-ри декември. Това не е грешка. Защо се получава така?
Както знаем григорианската 2020
-та година е високосна (защото се дели на 4 без остатък и не се дели на 100). Това означава, че имаме ден 29-ти Февруари и цялата година се състои от 366 дена.
За разлика от нея обаче, съответната ѝ Древна Българска Година 7525 не е високосна, което означава, че високосният ден "Бехти" в края на 6-тия месец при тази година липсва и годината има общо 365 дена (с един по-малко).
В кръговия календар за водеща година е избрана Древната Българска Година и затова кръговият циферблат е разделен на 365 равни части. Очевидно нанасяйки срещу всеки ден от Българската година, съответния ден от григорианската - един ден от григорианската година ще остане ненанесен.
Защо се получава така, че липсваият ден е точно 22
-ри Декември.
Ако проверим на кой ден съответства 1
-ви ден от Първи Месец (Алем) от Българския Календар 7525 - то това е точно 23
-ти Декември 2019 година.
Също 31
-ви ден от Дванайсети Месец (Алтом) (Този ден се нарича още Ени), съответства на 21
-ви Декември 2020 година.
Така се получава, че 21
-ви Декември 2020 е изобразен в съседство на 23
-ти Декември 2019 (забележете разликата в годините).
Тоест поради това че Древната Българска Година започва с 10 дена по-рано от Григорианската, се получава така, че вземайки Българската година за водеща, ние трябва да изобразим 10 дена от предходната григорианска година (23
-ти - 31
-ви Декември 2019), а последните дни на текущата липсват (22
-ри - 31
-ви Декември 2020).
Тази липса естествено се компенсира от табличната версия на календара изобразена в долната част, където са изцяло изобразени 2020 григорианска година (включително и дните от 22
-ри до 31
-ви Декември) и съответната ѝ 7525 Древна Българска Година.